Юрмала, заведи го до другия край на хълма и му отрежи главата.
Какво да го прави? Пленници не взимаха, зоряните дори за такива не ставаха. Не говореха общ език, че да изкопчиш някаква информация от тях. Техните хора не си ги искаха обратно, че да ги пазят за откуп. С имперците на юг можеха да разменят пленници, но на зоряните им бе непознат този обичай. Ако ги развържат скачаха да се бият все едно битката не беше свършила. Държаха се като животни, не като хора и Мечката ги третираше като такива.
Червенокосия чакаше с вързани ръце и макар, че не разбираше дума от това, което се говори,пак му беше ясно какво го чака.
Мога още тук. Защо да го водя чак зад хълма?
Е, после ще го носим до кладите ли? Пожали си малко кръста, на моите години ще ми благодариш.
Ако на твоите години още коля зоряни…
Какво каза?
Ако не иска да ходи какво да го правя?
Ще ходи. Ще мисли, че ако слуша ще живее. Надеждата е голяма работа.
Не е ли по-добре да ги струпаме тук, пита Стилджо докато Юрмала се гласеше да тръгва с пленника.
Абе ти пак ли идеи имаш? За това ли те е оставил Котов? Много си мърморил?
Марко и Стилджо се смесваха толкова добре колкото вода и масло въпреки опитите на Мечката.
Казвам ти как ще е по-добре да си свършиш работата.
И на онзи горе пак ще можеш да му кажеш как по-добре да си свърши неговата.
Стилджо се замисли за момент как да му отвърне, но на онзи горе наистина имаше идеи, които да му даде. Та вместо да се обяснява, избра един от пръстите си и го показа добре на Марко. После продължи със заповедите си, без други идеи.
Дишай Марко, дишай, каза му Юрмала.
Трябвало е да го заровиш този, много приказва.
Юрмала се засмя.