Юрмала огледа пак пленника. Прясно куц, едното му око надуто, че чак затворено. Гледаше изпод вежди все едно не бе осеяно с тела около него. Все едно че палача му не висеше над него. Само парата излизаща от носа му при всяко издишане го издаваше, че е уморен. Или пък изплашен. Не, по-скоро уморен.
Хайде напред. Хайде да видиш къде ще умреш.
Зорянина тръгна все едно му бе казала, че ще го гощава.
Кажи ми честно, не те ли е страх? Малко поне? Да потрепериш? Да се помолиш?
Около тях бе осеяно с тела както на загубилите така и на спечелилите.
Защо се биете още? Че и до смърт, до последно. Не се предавате, не се отказвате. Още легиони ще прекосят реката, по-добре няма да стане.
Зорянина крачеше устремено към общата клада. Прескачаше крайници, плискаше кал примесена с кръв в локвите покрай, които минаваха. Нямаше никаква следа да му пречи, че китките му кървят от стегнатия парцал, с който ги бяха завързали зад гърба му.
Защо не се опиташ да избягаш?
Кълбета дим се издигаха около тях.
Виж ей там, това са твоите. Царицата дори не ви иска в земята, за това ви горим. Смята, че не ставате и за тор.
Юрмала искаше да ѝ даде повод да го мрази. Сега като е минал сблъсъка на армии и легиони пред себе си имаше просто един човек. Един мъж, който сигурно обича, който може би има жена, някое друго дете тук в степта. Има братя, има майка, която мисли за него. Надяваше се зорянина да ѝ хвърли поне един мръсен поглед, да я заплюе, да и покаже, че я мрази, за да го намрази и тя.
Ей тези моменти бяха най-трудни. Като трябва да го направиш без гняв.
Изкачваха хълма.
Ато най-много мразеше това. Искаше като се приключи просто да си тръгне все едно, че нищо не бе станало. Мечката като го пратеше да води битки даже не оставаше да погребва после. Селяните наоколо вършеха тази работа, за да не се разнсят болести. Гледах го веднъж в кръга как не иска да убие дори. Поколеба се за момент и щеше да му коства живота. В кръга, представяш ли си?
Юрмала нямаше очакване да ѝ отговори.
Какво ти говоря вие кръгове не правите. За вас живота има друга стойност. Ато не беше като вас.
Накуцването му започваше да си личи. Забави крачка, но Юрмала го сръчка с меча.
Ходи бе, ходи. Няма за къде да го пазиш този крак.