Гиганта по-дългия път към вкъщи, а сянката бе залепена след него. Кучето спираше объркано на всеки няколко крачки, очакваше да се върнат към къщата, но Марко крачеше в друга посока.
Качваше баира по пътя към Драгови. Бурята не бе стигнала до тази част на градчето, но къщата им изглеждаше все едно е била в центъра. Прозореца счупен, вратата беше там колкото да я има, а с малко настойчивост и стената беше готова да служи като врата. Марко вдигна юмрук да почука, но не намери място, за което бе сигурен, че няма да подаде и реши да викне за всеки случай.
Драго!
Чу се някакво шумолене от вътре.
Драго, отвори да говорим!
Жена му открехна вратата с детето им на ръце. Някъде зад тях Драго се търкаляше по земята в отчаян опит да се изправи. Къщата беше хаос и миришеше на пиене - типичен дом на бивш войник. Добър войник, но му е прекалено тънък черепа, много лесно му влизат мисли в главата. Марко си отвори устата, но не бе тук да им лекува семейството, само да запази Драго или каквото бе останало от него.
Драго, слушай. Ще дойдат скоро войници при теб. Каквото и да те питат ще им откаже, разбра ли?
Кой ще дойде?
Войници ще дойдат. Няма да му даваш да ги слуша, Марко каза на жена му.
Какво ще ме питат?
За война. Ще им откажеш, чу ли ме?
Хора ли им трябват?
Няма значение какво им трябва. Просто каквото и да ти обясняват, недей да ходиш. Стой си тук при семейството си.
Повече от това не можеше да направи. Прибра се обратно с кучето да стегне каквото друго счупено има у тях.
Марко всяка сутрин очакваше да види войниците как си стягат палатките, заливат огньовете с вода и заминават обратно. Нови заповеди, нови битки за водене. Но Мечката все така бе прегърнал градчето и не мърдаше.
Даваше на местните чувство за спокойствие, а на Марко точно обратното.
Слизаше сутрин на пазар и обикалят войници. Извеждаше животните на паша и навсякъде палатки. Но вдигнаха градчето обратно за дни, че продължиха да строят и отгоре. Вдигнаха укрепления по брега, подсилиха стените, сложиха основи за малка наблюдателница, а зърното продължаваше да идва от юг.
Племената не гледаха храна, която да им вземеш - трябваше да си донесеш собствена. А Мечката бе опитен водач. Знаеше, че от чумата единственото по-страшно е глада. Напълни им стомасите на момчетата с топла храна и ще се бият.
След седмица гиганта видя Драго опасан с броня, с меч на кръста, погледа все така мътен.
Съгласил си се… Идиот, аз какво ти казах?
Дават жито, Марко. Жито за семейството, за мен офицерска заплата понеже съм се бил преди.
Офицерските пари ще си ги търсиш в пръстта там където отиваш да работиш.
Трябва ни храна.
На жена ти и трябва да спреш да пиеш и да и кажеш една мила дума.
За мили думи сили нямам.
Но за война имаш?
Още един приятел, който виждаше за последно. С толкова пиво в кръвта нямаше да издържи дълго. На Мечката офицерите му излизаха евтино.