Какъв дървар съм бе човек? Какъв занаятчия? Какви животни съм тръгнал да гледам?
За толкова години тук съм бил полезен два пъти - и двата пъти когато зоряните дойдоха да плячкосват.
Не беше по-лесно да се руши.
На него му беше по-лесно понеже го биваше.
Хвана лопатата, отиде в двора, заби я до където можеше и хвърли пръстта високо. Брадвата му викаше дълбоко под земята, а той бързаше да стигне до нея. Викаше му да не си бяга от призванието. Да отиде и да помогне, да бъде полезен.
Някой винаги щеше да живее на линията между тях и зоряните. И Марко щеше да е там да ги пази.
Искаш ли конюшната още?
Колко искаш?
Колкото дадеш. Хвърляй едно око на къщата, зазимил съм я. Няма да ме има известно време.
Къде си тръгнал, Марко?
На война.