Слънцето изгряваше през плата на палатката и казваше на Юрмала, че трябва да убие човек. Ноктите ѝ пълни със засъхнала кал. Краката ѝ ледени, отдавна се бяха отказали да чувстват земята под тях. А сърцето ѝ, хем кално, хем студено.
Безкрайна зима.
Аха си решил, че този сняг ще е последен и започва пак. Цвета на пръстта и тревата започват да ти се струват като спомен от сън.
Заповедта да вземат хълма дойде при Мечката преди няколко дни. На Котов пък явно са му заповядали да го пази и както цялата земя бе скована от лед, така кипна рязко. Няколко хиляди човека се събраха покрай една висока купчина пръст и се приготвиха за клане.
Разбраха се да направят нещата по стария начин. Един от твоите, един от моите и да се реши пустия хълм, пък за следващите ще му мислим. Мечката обичаше да прави нещата по стария начин - просто и ясно. Котов беше от неговото поколение, когато кръвта беше по-скъпа, отколкото е в момента. Двата легиона си отдъхнаха групово като разбраха, че само двама души ще я леят на сутринта.
В най-добрия случай, един.