Там, където земята помни всяка пролята кръв.

Лобно място

Спечели го това с хитрост, нали знаеш? Доведе жена, която не умира на бой до смърт, каза Котов.

Бог ни го даде хълма. Такъв е старият начин, отвърна Мечката и клекна до момичето.

Далеч беше това от стария начин, знаеш го добре. Следващия път няма да направим нещата така.

Кръгът вече се разотиваше.

Момчето ти още е живо.

Не, не е.

Загуби хълма, но можеш да си прибереш войника ако имаш добър лечител долу.

Но Котов нямаше намерение да прибира ранени. Или хълма, или с празни ръце. Или всичко или нищо.

Виж го, бе! Диша! Сложи му кръста поне.

Не е издъхнал в затворен кръг, че да е погребан с кръст.

Мечката вдигна Юрма на ръце, докато гледаше как Стилджо си взима дъх за последно.

Следваща глава

Глава 12

Продължи