Готова ли си?
Че беше готова, беше. Само луната да бе друга, но тя не я пита дали е готова за разлика от Мечката. Болките в стомаха я разрязваха, мускулите ѝ се схващаха и от мисълта да върти меч ѝ се гадеше. Не можеше да сложи нищо в стомаха си от вчера. Не я бе страх, но крака ѝ не спираше да тактува.
Ей сега.
Юрмала втриваше билките и хвърляше по едно око към платнището на палатката, да не вземе Мечката да надникне вътре. Ако я видеше така нямаше да ѝ даде да се бие, щеше да пусне някой негодник като Брут или Черния, а той ако вземе, че умре щеше да ѝ тежи на съвестта. Добри момчета, но им нямаше доверие да не разочароват Мечката, когато ги затворят в кръга.
Майната му на хълма, земя се губи и печели, но погледите на останалите в легиона нямаше да преживее, ако откажеше да се бие.
Мамка му!
Чаят изгори езика ѝ, беше толкова горещ, че чак леден. Нямаше да усеща нищо следващите няколко дни. Е, ако има такива, де. Билките щяха да я закрепят за известно време, да успокоят болката. Достатъчно, за да зарови другия човек в пръстта.
Юрма?
Идвам.
Дръпна нагръдника си за последно, върза си косата, и преметна щита. Провери меча на кръста си, обърна чашата, за да изпие и последните капки чай вътре и излезе през платнището.