Бе клекнал пред хората си в снега, гол до кръста, но не изглеждаше, че студът го притеснява. Косата му, по-дълга от тази на Юрмала, бе вързал в отчаяни опити да не му пречи да вижда. Челюстта му пулсираше, челото му беше толкова сбърчено, че кожата изглеждаше готова да се скъса, а под него две диви очи се бяха впили в Юрма.
Светло кафяви, та чак жълти, блестяха от другия край на кръга. Избраницата на Мечката не можеше да откъсне очи от неговите.
Хитър, хитър, стои клекнал - прошепна Мечката. .
Не мога да преценя колко е висок, колко е голям, колко е бърз.
И оръжието му не виждам.
Късно ли е да имитирам, че съм левичарка?
Юрма, сериозно…
Шушукането в редиците на Котов започна веднага щом Юрма се показа.
Мечката момиче ли е извадил?
От всичките главорези в легиона точно нея ли ще пусне да се бие със Стилджо?
Е, поне няма да крачим надолу по хълма.
Стилджо я оглеждаше от петите до главата и обратно. Погледът му гореше, докато преценяваше всяко нейно движение. Юрмала бе виждала колко време един вълк може да стои неподвижно, докато дебне сърната.
Но той беше объркал какво животно се опитва да лови.
Имаше нещо извратено в противника ѝ. Все едно да видиш куче да ходи на два крака и да си поръча пиво в кръчмата. Нещо не е както трябва… Гледаше как борави с брадвата, но стойката му, погледът му, маниера му - не бяха естествени, не трябваше да ги има.
Мечката, Котов, двамата им избраници и арбитърът застанаха в центъра на кръга заедно с Тихия, който не пропускаше нищо.
Събрали сме се да направим едно черно дело по малко по-добър начин.