Там, където земята помни всяка пролята кръв.

Лобно място

Ако имаше сили, щеше да издърпа меча от земята, да го зарови в гърдите му и да се свършва тази мъка. И двамата бяха тук повече, отколкото искаха, повече, отколкото очакваха. Той трябваше да си ходи вече, за да излезе и тя.

Да не вземе да стане сега и той, пита Арбитъра

Ако можеше, щеше, каза Юрмала.

Още има живот в него, дай го на Чернобог и да се приключва.

Дала съм му достатъчно вече днес.

Арбитърът направи знак на генералите да се приближат и подаде кръста от страната на Стилджо.

Свърши се. Той остава в кръга, тя си тръгва. Хълмът довечера ще е на Мечката.

Като чу отсъждането, Юрмала се отпусна и се сгромоляса до противника си.

Тихият сложи точка на почти изписания пергамент.

Следваща глава

Глава 11

Продължи